Как да разприказваме 3-годишното

Първите 3 години от живота на детето са период на активно развитие. То придобива много умения, в това чисто и говорни. На тази възраст някои хлапета не говорят, други приказват плахо, трети са по-успешни. Родителите сравняват и се тревожат, ако тяхното изостава.

Какви са най-честите причини за забавеното речево развитие разказват специалисти логопеди и дават прости съвети как да насърчим хлапето.

На 3 години детето си служи с 300-350 думи

Използва ги, когато иска да изрази емоция, желания, молба. Всеки ден то попълва речниковия си запас и репертоарът му се увеличава. Ако това не се случва, има причина и тя трябва да се открие.
Това може да са:

- Проблеми със слуха, нарушения на артикулационния апарат, тежки заболявания, които детето е прекарало в първите години от живота си.

- Психологически стрес. На развитието на речта може да окажат влияние конфликти в семейството, силен уплах, продължителна раздяла с родителите, смяна на обстановката.
- Липса на потребност да говори. Ако родителите са свръхпротективни, може то да не прояви интерес да говори, защото не изпитва нужда - то получава всичко, което иска. Достатъчно е само да го посочи с пръст. Затова вместо думи то използва жестове.

- Липса на внимание от страна на възрастните, които не общуват много с детето. То прекарва дълго време пред телевизора или в игри на таблет и телефон.

Как да го стимулираме да говори

Ако няма медицински и генетични причини за забавеното речево развитие, може да използвате игрови методи, за да го стимулират да говори.

1. По време на игра, задавайте въпроси, но не бързайте да отговорите вместо него. Продължителността на заниманието не бива да е повече от 3-5 минути, защото 3-годишното дете трудно ще успее да се концентрира по-продължително време.

2. Развивайте говорните му умения в ежедневието. Вместо да го питате: „Ти ще вечеряш картофи, ли?“ и да чакате просто да кимне с глава, задайте въпроса по друг начин: „Какво искаш за вечеря?“

3. Поддържайте  активeн интерес.  Вие питате нещо, детето упорито мълчи. Не настоявайте: „Кажи, кажи!“ или пък „Повтаряй след мен!“.
То не бива да усеща натиск от страна на възрастните. Непрекъснатото ви настояване да каже или да повтори нещо, може да има обратен ефект и да доведе до негативизъм. И детето съвсем да откаже да говори.

4. Детето се нуждае от емоционално общуване. Например. „Виж, кой е дошъл при теб? Тап-тап. О, това е зайчето! Хайде се си поиграем с него. Как яде зайчето: Ам-ам. То прави още: Хруп-хруп, когато яде морковче. Хайде да сложим зайьо да спи. Ани-нани, зайо!“
Ако детето не е готово да повтаря след вас прости думи или звукоподражателни звуци, казвайте ги вие и отговаряйте вместо него. След време то ще прояви интерес и ще се включи в играта.

5. За развитие на речта е важно повторението в игрови вариант на ежедневни ритуали. Обяснявайте действията: „Хайде сега да си измием ръцете. Пускаме вода, вземаме сапун, мажем ръчичките, а сега отмиваме сапуна."
Ако детето предпочита да общува с жестове, говорете вие. Не бързайте с отговора. „Какво искаш да пиеш?“ Пауза. „Да пиеш? Искаш ли вода или да пиеш сок?“

Не му се карайте, ако не успее да произнесе точно и правилно думата. Помнете, че отделните звуци и съчетанията, звукоподражението, простите думи – са етапи от развитието на речта.

6. За да стимулирате говора, правете с детето артикулационна и дихателна гимнастика. Нека надува бузи, да прави патешка уста, да цъка с езиче, да го движи в разни посоки в устата.
Има дихателни упражнения, които също помагат – надуване на хартиена свирка, която се разгъва, да духа корабче в леген, за да го придвижи напред, да духа въртележка или да надува малко балонче.

7. Развивайте сръчностите на ръцете – така наречената фина моторика. Участъците в мозъка, които отговарят за речта, са пряко свързани с фината моторика. Развивайки сръчностите на ръцете, ние активизираме тези участъци.

Мона Василева